Политическа сатурация
на известния писател-криминалист Атанас Мандаджиев.
Присетих се за урока по химия, когато гледах коментарa на Мартин Карбовски за следващата политическа вакханалия след изтеклия запис. Този мъж, който постоянно излъчва мощ с причините си, в този момент ми се стори посърнал и комплициран, омерзен от скандалните разкрития, проси благосклонност за себе си и за всички – за нашето избавление. „ Снимката “ от 1516 година, която сподели – Мона Лиза гушната до Леонардо да Винчи, може да е удачна илюстрация на фалша, само че е единствено щтрих, метафора на целият ни подправен политически живот. Докато същността на ставащото от години е, че обществото ни доближи етапа на политическата сатурация! Насищане на политическия живот с мерзавщини; с нагли, уродливи, цинични, елементарни, само че костюмирани към този момент крадци и мутри; с всевъзможни „ красиви и умни “ актьори, лобисти, публицисти, артисти, позьори, танцьорки, сервитьорки, юристи, тарикати, превъплатили се в щатни политици на кърмилка на външни донори.
Питам се какъв брой ли още отвращение ще да е натрупал Карбовски след като така наречен парламент, гласоподава така наречен държавно управление, което намерено съобщи, че „ ще оказва военно-техническа помощ на Украйна. “ Това значи, че България става съизвършител в братоубийствена война. Да, самообявилите се за „ политическа класа “ мерзавци към този момент не се прикриват! Открито декларират, че лъжата е истина, измамата – честност, изборните фалшификации са норма – факт, за който се досещахме, само че в този момент ни се сподели на прав текст: това е естественото, демократичното... Също както Сорос, Гейтс, Шваб и компания не крият, че смятат за демократично обикновено „ да редуцират “ човечеството в мащаби, които даже Хитлер не е мечтал.
От древногръцката митология знаем за Авгий – цар на Елида, чиито обори не били почиствани 30 години; до момента в който не се намерил един Херакъл, който отбил водите на реките Алфей и Пеней и цялата нечистота тутакси се оттекла в морето. Както не може да премахнем солта от чашата, та водата още веднъж да стане пивка, в случай че не изхвърлим цялото наличие и то – след като деликатно сме измили чашата от остатъчните солни кристалчета; по този начин не е допустимо България да се очисти и изправи, в случай че нечистотиите, натворени в продължение на повече от 30 години от въпросните мерзавци, не бъдат оттечени в канализацията на историята, ведно със самите тях.
Казваме така наречен парламент и така наречен държавно управление, тъй като ето какви са действителностите понастоящем:
- Централна изборна комисия – национална непредставителна, неконституционна структура, редовно фалшифицираща броя на имащите право на глас български жители, за което пишат взор.инфо, „ Нова зора “ и др.;
- Парламент, който – както демонстрират петте пометнали избори от 2021-2023г., Върховният суверен – Народът, отхвърля да припознае като законен законодателен орган , откакто над 60% от имащите право на глас по публични данни, а действително – над 75% отхвърлят да вземат участие в спектакъла „ парламентарни избори “ посредством дейната си пасивна съпротива;
- Парламентарно показани политически партии (от латинското „ pars “ – парче, част), всяка с по „ един файтон хора “, които три десетилетия не са в състояние „ да спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите “ (чл.11, ал.3 на Конституцията). Или, казано е в старозаветната мъдрост: „ Всички те съгрешиха и непотребни станаха ”;
- Изпълнителна власт – съдружно стъкмявана в непознати посолства, която три десетилетия се проваля в решаването на насъщните проблеми на нацията, само че не пропуща да обслужва непознати интереси;
- Съдебна власт – пръкнала се в нарушаване волята на Върховния законодател – Седмото Велико национално заседание, нелегитимна (по мотив от §4 във вр. с §3, ал.2 на Преходни и заключителни разпоредби на Конституцията, както пишат взор.инфо, „ Нова зора “ и други източници), която три десетилетия не е в положение да реализира задачата на правната система: да хармонизира спорните ползи на жителите и институциите по този начин, че да не позволява и да не основава условия за произвол в обществото посредством правосъдните си актове;
- Конституционен съд – непозната на българската традиция структура, със противоречиво показване и с редица спорни актове, някои от които непосредствено обслужват корпоративни ползи (за което пишем в сборника „ Демографският срив на България. Възможни решения и на практика стъпки за излаз “, изд. „ Мултипринт “, С., 2022); и т.н.
Всичките тези „ институции “ на прехода, три десетилетия интензивно или пасивно координирано вземат участие в разрухата и грабежа, прогонват зад граница стотици хиляди, прелестно готови експерти, оказват се неспособни да основат законно ръководство с стабилно администриране и разрастваща се стопанска система, явяват се фактори и генератори на форми на геноцидно принуждение. Иначе казано, очевидно или скрито работят за разпад на държавността. Въпросът затова е: ще се откри ли български Херакъл, който да се заеме с почистване на политическите ни авгиеви обори?
Преди 7 години президентът Радев огласи нуждата от промяна на системата. Идеята бе приветствана от болшинството българи. Но действителна смяна не последва. А и не беше допустима тогава. „ Системата ”, в лицето на трите управляващи, е добре смачкан полит-инженерен механизъм и макар, че наброява едвам от 3% от популацията на страната (https://t.me/KwisatzHaderakh/48367), макар незначителната поддръжка, която действително има, може да продължава разрушителната си политика. Непродуктивно е да се борим за промяна на системата, т.е., против статуквото, с инструментариума на статуквото. Петте изборни аборта образно го потвърдиха. Непродуктивно е също официално да се придържаме към обособени – потвърдено неработещи разпореждания на демократичната ни Конституция, откакто напълно или отчасти е дерогирана от властниците, за което пишат взор.инфо, „ Нова зора “ и други
Смяната на системата би трябвало да стартира със основаване на законна правосъдна власт по този начин, както е заповядано в §4 във вр. с §3, ал.2 на Преходни и заключителни разпоредби на Конституцията . Това е въпрос от съществено значение за оцеляване на нацията и не може да се остави в ръцете единствено на адвокати (повечето от които през годините на „ прехода “ потвърдиха правната си недостатъчност). И никога – на мръсните ръце на тези 3% лица, които през трите десетилетия на разпада са били във върховете на властта и администрацията; в НПО-та на щат на непознати фондации; както и на днешните измекяри, самообявили се за парламент и държавно управление.
Необходим е необятен народен спор и по-продължително време за разискване с представители на достоверните неправителствени организации, които са отвън непознато влияние; спор с потвърдени цивилен деятели, с необвързани с властта представители на академичната общественост. С грамотни адвокати, които знаят, че законите не се „ пишат “, а се извеждат от обективната действителност, би трябвало да отразяват обективното право! За което е необходим освен извънреден професионализъм, а и безукорни морални и настоятелен качества.
Днес редица цивилен сдружения виждат опция за промяна на системата посредством „ промяна на логаритъма ”, смятат, че задачата може да се реши по различен, необработен до момента метод. „ Смяната на логаритъма ” значи активизиране на достоверните цивилен организации (които не получават непознато финансиране) за дейни дейности, които да доведат до положителни решения. От 80-те години на ХХ век такива сдружения съумяват да завоюват съществени позиции, да предизвикват присъединяване на хората в контрола на ръководството в редица страни в Европа, Азия, Латинска Америка. Философията им е, че естетика в ръководството може да се реализира посредством взаимоотношението сред трите основни субекта на обществото: държавно управление, бизнес и жители. Дори да наподобява утопична, не може да се отхвърли огромното предизвикателство на тази концепция. Впрочем, всички хрумвания в историята на човечеството са били считани за утопични, преди да бъдат осъществени на дело.
Още през 30-те години на ХХ век триумфът на новия курс в Съединени американски щати (New Deal) в най-голяма степен се дължи на салдото сред власт и корпоративни ползи, който президентът Франклин Делано Рузвелт съумя да наложи: даде право на глас на уязвимите групи, включително сдруженията на потребителите, организациите на служащите, фермерите, на групите в неравностойно състояние, а облагането на най-богатите доближи 70%! Тази политика не е изгубила смисъла си и през днешния ден в създаващия се многополюсен свят, отхвърлящ пазарния фундаментализъм и неолибералните предписания.
У нас са регистрирани стотици достоверни браншови и граждански организации и сдружения, отстояващи ползите на преобладаващата част от народа, на цялото цяло, а не на политическите части . Това са милионната маса от резервисти, военноинвалиди, пенсионери, кооперативни деятели, учители, лекари, учени, културни дейци, природозащитници и доста други, които съставляват голямото болшинство на българските данъкоплатци; и които – без значение от своите политически пристрастия, обществени, етнически, верски и/или други разлики, милеят за Отечеството. Въпреки че не получават директно или индиректно материална поддръжка за своето битие и активност от държавни управления и/или фондации от чужбина, в редиците на такива граждански организации и сдружения не престават да се творят хрумвания, оферти, стратегии за деяние.
Гражданско съдружие „ Асоциация на данъкоплатците в България “ да вземем за пример – с експертната поддръжка на хабилитирани лица от университетите и Българска академия на науките, за 22-годишното си битие създаде идейни планове за:
- основаване на законна правосъдна власт, съобразена с императива на §4, във вр. с §3, ал.2 от Преходни и заключителни разпоредби на КРБ;
- възобновяване правото на налична здравна помощ, гратис здравно обслужване, контрол върху всички здравни заведения, върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и здравна техника и търговията с тях, съобразено с императива на чл.52 от КРБ;
- възобновление на българското учебно заведение в сходство със заповяданото в член 53 на Конституция на Република България по този начин, че след 20 години България да разполага с над 100 хиляди високо готови младежи със приблизително и средноспециално обучение, със познания, умения, морални устои и религия да служат на жанр и Родина, които почтено да влязат в администрацията и ръководството, вместо днешните малограмотни служители, размахващи бакалавърски и магистърски дипломи със съмнителна достоверност;
- градоустройствено превръщане на София по този начин, че след 20 години да се трансформира в един от най-привлекателните огромни градове на планетата със шансове да стане столица на Зимни олимпийски игри;
- съответни производства и услуги с висока принадена стойност; и редица други.
Днес, на дневен ред е единението на гражданските сдружения, които милеят за Отечеството. Общобългарският поход за мир и неутралитет образно го потвърждава. Защото единствено единни може да спрем въвличането ни в братоубийствената война. Това е действително изпълнимо, в случай че стотиците изконни неправителствени организации и сдружения, както и браншовите и професионалните организации, които се гърчат под ботуша на монополизма, реализиран единодушие в името на съществената цел – да спрем военнолюбците , да възстановим държавността! И хората – без значение от изискванията при които живеят, без значение от разликите им, директно и интензивно да се активизират за осъществяване на тази висша цел. Като се стремят към преодоляване механизмите за социална регулация и надзор, които конституционно са отвън трите управляващи – действия, в реализиране на които през годините на прехода държавните управления най-много се провалиха.
Всичко това е изпълнимо, в случай че се регистрират действителните благоприятни условия за смяна, които дава преди всичко Конституцията на Република България. Вещото познаване на наредбите ѝ, тълкуването на нормите ѝ, непрекъснатото позоваване на правата, императивно написани във висшия ни закон, дават неизчерпаеми благоприятни условия за гражданска готовност, за разголване порочните практики на властта .
Най-важният незаобиколим фактор, който би трябвало да се регистрира, са динамичните процеси в Европейски Съюз и в света. Нелибералната народна власт (каквото и да значи това) на унгарския министър председател Орбан печели известност, засвидетелствана и от триумфа му на парламентарните избори през април м.г. Многократно сме писали, че Унгария евентуално е единствената страна-членка, която има създаден проект за деяние при положение на разпад на Евросъюза в настоящия му тип. А след Brexit, разпадът все по-реално се обрисува на фона на разтърсващите митинги против неолибералния диктат на Брюксел, възходящите безработица и обществени проблеми, енергийната криза; а през днешния ден – и въвличането на страните-членки във война, непозната на ползите на народите на Европа…
Светът върви към многополярност, която е необратима . Ако преди 7 години, когато огласи нуждата от промяна на системата, концепцията на президента Радев се възприемаше по-скоро като блян, към който би трябвало да се стремим, доколкото интернационалните условия не даваха опция за релативно суверенни дейности, през днешния ден, в светлината на бързо протичащите динамични промени в Европа и света, извънредно належащата промяна на системата към този момент е действително осъществима . При всеобщия разпад на така наречен институции, нелегитимност на властта, дискредитирани партии, продължаващо геноцидно принуждение и така нататък, президентът Радев е единственото лице в страната, върху който лежи отговорността за нейното реанимиране. Да оглави процесите за възобновяване на държавността и основаване на законна правосъдна власт, като се опре на способени цивилен експерти и правници, които са отвън външното влияние на така наречен институции и клиентелистката грантова мрежа, с цел да добие цялостна визия за смисъла и смисъла на конституционните наставления, по този начин, както са заповядани в Конституция на Република България, по този начин както ги изисква Върховният суверен – Народът . Защото надали е допустимо да се върви към възходящо развиване, преди да се сътвори ефикасна законна правосъдна власт, която да е в положение да спре източваните от монополистите и проведената престъпност милиарди национални пари. Отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и стабилно развиване, което ще генерира народен приход и запас за възобновление на образованието и науката, на обществените действия (здравеопазване, пенсии, почтено възнаграждение на труда) и така нататък Което от своя страна ще притегли и забележителен брой патриотични български емигранти назад в Отечеството.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Присетих се за урока по химия, когато гледах коментарa на Мартин Карбовски за следващата политическа вакханалия след изтеклия запис. Този мъж, който постоянно излъчва мощ с причините си, в този момент ми се стори посърнал и комплициран, омерзен от скандалните разкрития, проси благосклонност за себе си и за всички – за нашето избавление. „ Снимката “ от 1516 година, която сподели – Мона Лиза гушната до Леонардо да Винчи, може да е удачна илюстрация на фалша, само че е единствено щтрих, метафора на целият ни подправен политически живот. Докато същността на ставащото от години е, че обществото ни доближи етапа на политическата сатурация! Насищане на политическия живот с мерзавщини; с нагли, уродливи, цинични, елементарни, само че костюмирани към този момент крадци и мутри; с всевъзможни „ красиви и умни “ актьори, лобисти, публицисти, артисти, позьори, танцьорки, сервитьорки, юристи, тарикати, превъплатили се в щатни политици на кърмилка на външни донори.
Питам се какъв брой ли още отвращение ще да е натрупал Карбовски след като така наречен парламент, гласоподава така наречен държавно управление, което намерено съобщи, че „ ще оказва военно-техническа помощ на Украйна. “ Това значи, че България става съизвършител в братоубийствена война. Да, самообявилите се за „ политическа класа “ мерзавци към този момент не се прикриват! Открито декларират, че лъжата е истина, измамата – честност, изборните фалшификации са норма – факт, за който се досещахме, само че в този момент ни се сподели на прав текст: това е естественото, демократичното... Също както Сорос, Гейтс, Шваб и компания не крият, че смятат за демократично обикновено „ да редуцират “ човечеството в мащаби, които даже Хитлер не е мечтал.
От древногръцката митология знаем за Авгий – цар на Елида, чиито обори не били почиствани 30 години; до момента в който не се намерил един Херакъл, който отбил водите на реките Алфей и Пеней и цялата нечистота тутакси се оттекла в морето. Както не може да премахнем солта от чашата, та водата още веднъж да стане пивка, в случай че не изхвърлим цялото наличие и то – след като деликатно сме измили чашата от остатъчните солни кристалчета; по този начин не е допустимо България да се очисти и изправи, в случай че нечистотиите, натворени в продължение на повече от 30 години от въпросните мерзавци, не бъдат оттечени в канализацията на историята, ведно със самите тях.
Казваме така наречен парламент и така наречен държавно управление, тъй като ето какви са действителностите понастоящем:
- Централна изборна комисия – национална непредставителна, неконституционна структура, редовно фалшифицираща броя на имащите право на глас български жители, за което пишат взор.инфо, „ Нова зора “ и др.;
- Парламент, който – както демонстрират петте пометнали избори от 2021-2023г., Върховният суверен – Народът, отхвърля да припознае като законен законодателен орган , откакто над 60% от имащите право на глас по публични данни, а действително – над 75% отхвърлят да вземат участие в спектакъла „ парламентарни избори “ посредством дейната си пасивна съпротива;
- Парламентарно показани политически партии (от латинското „ pars “ – парче, част), всяка с по „ един файтон хора “, които три десетилетия не са в състояние „ да спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите “ (чл.11, ал.3 на Конституцията). Или, казано е в старозаветната мъдрост: „ Всички те съгрешиха и непотребни станаха ”;
- Изпълнителна власт – съдружно стъкмявана в непознати посолства, която три десетилетия се проваля в решаването на насъщните проблеми на нацията, само че не пропуща да обслужва непознати интереси;
- Съдебна власт – пръкнала се в нарушаване волята на Върховния законодател – Седмото Велико национално заседание, нелегитимна (по мотив от §4 във вр. с §3, ал.2 на Преходни и заключителни разпоредби на Конституцията, както пишат взор.инфо, „ Нова зора “ и други източници), която три десетилетия не е в положение да реализира задачата на правната система: да хармонизира спорните ползи на жителите и институциите по този начин, че да не позволява и да не основава условия за произвол в обществото посредством правосъдните си актове;
- Конституционен съд – непозната на българската традиция структура, със противоречиво показване и с редица спорни актове, някои от които непосредствено обслужват корпоративни ползи (за което пишем в сборника „ Демографският срив на България. Възможни решения и на практика стъпки за излаз “, изд. „ Мултипринт “, С., 2022); и т.н.
Всичките тези „ институции “ на прехода, три десетилетия интензивно или пасивно координирано вземат участие в разрухата и грабежа, прогонват зад граница стотици хиляди, прелестно готови експерти, оказват се неспособни да основат законно ръководство с стабилно администриране и разрастваща се стопанска система, явяват се фактори и генератори на форми на геноцидно принуждение. Иначе казано, очевидно или скрито работят за разпад на държавността. Въпросът затова е: ще се откри ли български Херакъл, който да се заеме с почистване на политическите ни авгиеви обори?
Преди 7 години президентът Радев огласи нуждата от промяна на системата. Идеята бе приветствана от болшинството българи. Но действителна смяна не последва. А и не беше допустима тогава. „ Системата ”, в лицето на трите управляващи, е добре смачкан полит-инженерен механизъм и макар, че наброява едвам от 3% от популацията на страната (https://t.me/KwisatzHaderakh/48367), макар незначителната поддръжка, която действително има, може да продължава разрушителната си политика. Непродуктивно е да се борим за промяна на системата, т.е., против статуквото, с инструментариума на статуквото. Петте изборни аборта образно го потвърдиха. Непродуктивно е също официално да се придържаме към обособени – потвърдено неработещи разпореждания на демократичната ни Конституция, откакто напълно или отчасти е дерогирана от властниците, за което пишат взор.инфо, „ Нова зора “ и други
Смяната на системата би трябвало да стартира със основаване на законна правосъдна власт по този начин, както е заповядано в §4 във вр. с §3, ал.2 на Преходни и заключителни разпоредби на Конституцията . Това е въпрос от съществено значение за оцеляване на нацията и не може да се остави в ръцете единствено на адвокати (повечето от които през годините на „ прехода “ потвърдиха правната си недостатъчност). И никога – на мръсните ръце на тези 3% лица, които през трите десетилетия на разпада са били във върховете на властта и администрацията; в НПО-та на щат на непознати фондации; както и на днешните измекяри, самообявили се за парламент и държавно управление.
Необходим е необятен народен спор и по-продължително време за разискване с представители на достоверните неправителствени организации, които са отвън непознато влияние; спор с потвърдени цивилен деятели, с необвързани с властта представители на академичната общественост. С грамотни адвокати, които знаят, че законите не се „ пишат “, а се извеждат от обективната действителност, би трябвало да отразяват обективното право! За което е необходим освен извънреден професионализъм, а и безукорни морални и настоятелен качества.
Днес редица цивилен сдружения виждат опция за промяна на системата посредством „ промяна на логаритъма ”, смятат, че задачата може да се реши по различен, необработен до момента метод. „ Смяната на логаритъма ” значи активизиране на достоверните цивилен организации (които не получават непознато финансиране) за дейни дейности, които да доведат до положителни решения. От 80-те години на ХХ век такива сдружения съумяват да завоюват съществени позиции, да предизвикват присъединяване на хората в контрола на ръководството в редица страни в Европа, Азия, Латинска Америка. Философията им е, че естетика в ръководството може да се реализира посредством взаимоотношението сред трите основни субекта на обществото: държавно управление, бизнес и жители. Дори да наподобява утопична, не може да се отхвърли огромното предизвикателство на тази концепция. Впрочем, всички хрумвания в историята на човечеството са били считани за утопични, преди да бъдат осъществени на дело.
Още през 30-те години на ХХ век триумфът на новия курс в Съединени американски щати (New Deal) в най-голяма степен се дължи на салдото сред власт и корпоративни ползи, който президентът Франклин Делано Рузвелт съумя да наложи: даде право на глас на уязвимите групи, включително сдруженията на потребителите, организациите на служащите, фермерите, на групите в неравностойно състояние, а облагането на най-богатите доближи 70%! Тази политика не е изгубила смисъла си и през днешния ден в създаващия се многополюсен свят, отхвърлящ пазарния фундаментализъм и неолибералните предписания.
У нас са регистрирани стотици достоверни браншови и граждански организации и сдружения, отстояващи ползите на преобладаващата част от народа, на цялото цяло, а не на политическите части . Това са милионната маса от резервисти, военноинвалиди, пенсионери, кооперативни деятели, учители, лекари, учени, културни дейци, природозащитници и доста други, които съставляват голямото болшинство на българските данъкоплатци; и които – без значение от своите политически пристрастия, обществени, етнически, верски и/или други разлики, милеят за Отечеството. Въпреки че не получават директно или индиректно материална поддръжка за своето битие и активност от държавни управления и/или фондации от чужбина, в редиците на такива граждански организации и сдружения не престават да се творят хрумвания, оферти, стратегии за деяние.
Гражданско съдружие „ Асоциация на данъкоплатците в България “ да вземем за пример – с експертната поддръжка на хабилитирани лица от университетите и Българска академия на науките, за 22-годишното си битие създаде идейни планове за:
- основаване на законна правосъдна власт, съобразена с императива на §4, във вр. с §3, ал.2 от Преходни и заключителни разпоредби на КРБ;
- възобновяване правото на налична здравна помощ, гратис здравно обслужване, контрол върху всички здравни заведения, върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и здравна техника и търговията с тях, съобразено с императива на чл.52 от КРБ;
- възобновление на българското учебно заведение в сходство със заповяданото в член 53 на Конституция на Република България по този начин, че след 20 години България да разполага с над 100 хиляди високо готови младежи със приблизително и средноспециално обучение, със познания, умения, морални устои и религия да служат на жанр и Родина, които почтено да влязат в администрацията и ръководството, вместо днешните малограмотни служители, размахващи бакалавърски и магистърски дипломи със съмнителна достоверност;
- градоустройствено превръщане на София по този начин, че след 20 години да се трансформира в един от най-привлекателните огромни градове на планетата със шансове да стане столица на Зимни олимпийски игри;
- съответни производства и услуги с висока принадена стойност; и редица други.
Днес, на дневен ред е единението на гражданските сдружения, които милеят за Отечеството. Общобългарският поход за мир и неутралитет образно го потвърждава. Защото единствено единни може да спрем въвличането ни в братоубийствената война. Това е действително изпълнимо, в случай че стотиците изконни неправителствени организации и сдружения, както и браншовите и професионалните организации, които се гърчат под ботуша на монополизма, реализиран единодушие в името на съществената цел – да спрем военнолюбците , да възстановим държавността! И хората – без значение от изискванията при които живеят, без значение от разликите им, директно и интензивно да се активизират за осъществяване на тази висша цел. Като се стремят към преодоляване механизмите за социална регулация и надзор, които конституционно са отвън трите управляващи – действия, в реализиране на които през годините на прехода държавните управления най-много се провалиха.
Всичко това е изпълнимо, в случай че се регистрират действителните благоприятни условия за смяна, които дава преди всичко Конституцията на Република България. Вещото познаване на наредбите ѝ, тълкуването на нормите ѝ, непрекъснатото позоваване на правата, императивно написани във висшия ни закон, дават неизчерпаеми благоприятни условия за гражданска готовност, за разголване порочните практики на властта .
Най-важният незаобиколим фактор, който би трябвало да се регистрира, са динамичните процеси в Европейски Съюз и в света. Нелибералната народна власт (каквото и да значи това) на унгарския министър председател Орбан печели известност, засвидетелствана и от триумфа му на парламентарните избори през април м.г. Многократно сме писали, че Унгария евентуално е единствената страна-членка, която има създаден проект за деяние при положение на разпад на Евросъюза в настоящия му тип. А след Brexit, разпадът все по-реално се обрисува на фона на разтърсващите митинги против неолибералния диктат на Брюксел, възходящите безработица и обществени проблеми, енергийната криза; а през днешния ден – и въвличането на страните-членки във война, непозната на ползите на народите на Европа…
Светът върви към многополярност, която е необратима . Ако преди 7 години, когато огласи нуждата от промяна на системата, концепцията на президента Радев се възприемаше по-скоро като блян, към който би трябвало да се стремим, доколкото интернационалните условия не даваха опция за релативно суверенни дейности, през днешния ден, в светлината на бързо протичащите динамични промени в Европа и света, извънредно належащата промяна на системата към този момент е действително осъществима . При всеобщия разпад на така наречен институции, нелегитимност на властта, дискредитирани партии, продължаващо геноцидно принуждение и така нататък, президентът Радев е единственото лице в страната, върху който лежи отговорността за нейното реанимиране. Да оглави процесите за възобновяване на държавността и основаване на законна правосъдна власт, като се опре на способени цивилен експерти и правници, които са отвън външното влияние на така наречен институции и клиентелистката грантова мрежа, с цел да добие цялостна визия за смисъла и смисъла на конституционните наставления, по този начин, както са заповядани в Конституция на Република България, по този начин както ги изисква Върховният суверен – Народът . Защото надали е допустимо да се върви към възходящо развиване, преди да се сътвори ефикасна законна правосъдна власт, която да е в положение да спре източваните от монополистите и проведената престъпност милиарди национални пари. Отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и стабилно развиване, което ще генерира народен приход и запас за възобновление на образованието и науката, на обществените действия (здравеопазване, пенсии, почтено възнаграждение на труда) и така нататък Което от своя страна ще притегли и забележителен брой патриотични български емигранти назад в Отечеството.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ